Хей, имам нещо специално за теб!
Попълни имейл адрес, на който до минута ще получиш обещаното ;)
Ще започна този урок с кратка лична история. През 2016 година се запознах с човек, който е със 100% нарушено зрение в следствие на лекарска грешка преди години. Повода на срещата ни бе делови – нуждаеше се от уеб сайт за своя бизнес. Така между нас започна интензивна комуникация по… имейл. Човекът ми изпращаше референти, информация от други уеб сайтове и пишеше безупречни имейли. Как бе възможно това, при условия, че нямаше асистент? Отговорът е един – web accessibility или казано на български – достъпност. Как? Ще научиш в статията и видеото по-долу 😉
Достъпен уеб означава, че уеб сайтовете (включително и приложенията) са проектирани и разработени така, че хората с увреждания да могат да ги използват. По-конкретно, хората могат:
Уеб достъпността обхваща всички увреждания, които засягат достъпа до мрежата, включително:
Т.нар. accessibility е полезно и за хора, които нямат увреждания, например:
Значението на уеб достъпността набира все по-голяма популярност и през последните години освен, че се говори много по темата, се набляга много и на имплементирането ѝ както в нови, така и във вече съществуващи уеб сайтове.
Причините за това са няколко, тук ще изброя най-основните:
Добрият контраст и използването на цветове са жизненоважни за уеб достъпността. Потребителите, включително потребителите със зрителни увреждания, трябва да могат да възприемат съдържанието на страницата.
Цветовете могат да бъдат дефинирани по няколко начина. Например този нюанс на синьото може обикновено да се подаде по три различни начина в CSS-a на уеб сайта:
p {
color: rgb (97, 97, 255);
}
В примера горе количеството червено, зелено и синьо, които образуват въпросния цвят, се представя като число между 0 и 255.
p {
color: #6161FF;
}
В този пример пък използваме „шестнадесетичен“ формат, при който червените/зелените/сините стойности са представени като комбинация от шест букви или цифри. Обикновено се нарича „Hex“ и това е може би най-често срещания формат за подаване на цвят.
p {
color: hsl (240, 100%, 69%);
}
Нюансът, наситеността и лекотата (hue, saturation & lightness) се приближават по-близо до начина, по който хората възприемат цветовете. Промяната на „светлотата“ (последната стойност) на цвят ще промени съотношението му на контраст към друг цвят.
Толкова за начините, по които може да дефинираме цвят. Но какво се случва, когато дизайнер ни подаде цвят за основен текст черно (представен в hex като #000000;
) и цвят за линк сиво – #958888
; ?
Сам/а виждаш, че дори без да се налага да притваряш очи е трудно да различиш линка от основния текст (и още по-трудно, ако няма text-decoration: underline;
).
Затова и е важно различните елементи да имат добро съотношение като контраст и да се убедиш, че няма текст, който се различава трудно на даден фон, или пък линк, който по никакъв начин не се отличава от основния текст.
Семантичният HTML се отнася до използването на HTML тагове, които предават значението или семантиката на съдържащото се в тях съдържание. Такива тагове са: <header>
, <nav>
, <section>
, <aside>
, <main>
, <article>
, <figure>
и други (пълния списък може да провериш тук). Добавяйки семантични HTML тагове към markup-a си, предоставяме допълнителна информация, която помага да се определят ролите и относителната важност на различните части на уеб страницата.
Употребата на семантичен HTML е важна точка по отношение на достъпността – за потребители без зрителни нарушения е лесно да идентифицират различните части на уеб страница. Заглавията, страничната навигация и основното съдържание се виждат мигновено.
Това обаче не е толкова лесно за потребители, които са слепи или с нарушено зрение и разчитат на екранни четци (screen readers). Правилното използване на HTML семантични тагове ще позволи на тези потребители да разберат твоето съдържание по-добре, да навигират по-лесно в сайта и най-важното – да го използват така, както всеки друг.
Какво виждаш на снимката долу?
Ще кажеш – кит, който изскача на повърхността на водата. А ако си луд фен на китовете като мен дори може да разпознаеш, че това е гърбат кит. Но какво вижда браузъра (и съответно екранните четци)? Изображение. Нищо повече.
Ако обаче използваш alt
атрибута на изображението и добавиш описателен текст – това изображение вече ще има съвсем друг смисъл както за машините, така и за хората с нарушено зрение:
<img decoding="async" width="1024" height="700" src="https://devblondie.com/wp-content/uploads/2024/06/humpback-whale-how-important-alt-tags-are-for-accessibility-1024x700.png" alt="humpback whale - this is how important alt text is for web accessibility" class="wp-image-6090">
Бонус точки тук отиват и за SEO показателите – добре описаните изображения помагат на Google и други търсещи машини да идентифицират семантиката на съдържанието, показано на дадена страница, а с това шансовете за по-високото ѝ класиране при търсене се повишават.
Тук ще започна с това, че спрямо WCAG 2 (Насоки за достъпност на съдържанието, създадени от W3C – консорциум на световната мрежа), има три нива на достъпност:
input
полета трябва да включват етикети (label
) или инструкции, така че потребителите да знаят какво се очаква от тях.H1
, последван от H2
, H3
и т.н. Съвременният интернет предлага множество опции, когато дойде време за accessibility тестове – от десктоп приложения, до browser extensions и уеб платформи, чрез които да се тества.
В интернет съществуват купища уеб сайтове, чрез които можеш да провериш нивото на accessibility на уеб сайта си, тук ще изброя някои, които съм тествала лично и които дават много конкретни насоки за подобряване нивото на accessibility:
Съществуват множество добавки за различните браузъри, посредством които можеш своевременно да тестваш нивото на достъпност, още докато пишеш кода за уеб сайта си:
Разбира се, тук ще трябва да съобразиш и браузъра, с който работиш, но повечето от добавките са разработени за повече от един браузър.
Първо – нека си обясним как работят екранните четци – технологията чете на глас това, което е на екрана и потребителите могат да ги адаптират към своите нужди, например могат да намалят скоростта на говора или да променят езика. Екранните четци позволяват на хората да навигират през уебсайтове и приложения чрез говорния изход. Някои екранни четци могат да се използват и с брайлов дисплей.
Най-често използваните четци (в зависомост от операционната система) са:
За финал, уеб достъпността става все по-важна през 2024г., а и след това. С нарастващия брой хора с увреждания и законовите изисквания, които трябва да се спазват, от съществено значение е всеки уеб сайт да бъде проектиран и разработен по начин, който позволява на ВСЕКИ да го използва.
Stay blond 😉
През септември 2024 започва новият сезон с обученията на {dev} blondie; В програмата ще бъдат включени обучения насочени към front-end разработчиците, а също и такива за back-end разработка с WordPress.
Запиши се в списъка с абонати, които първи ще научат за новата програма.